С намордници!

С намордници!

Иска ми се да вярвам, че всички ние сме все още добри хора. Такива, каквито сме се родили. И такива, каквито сме станали… Бедни, богати, малки, големи, слаби, закръглени, синеоки, работохолици, или безработни… Всички. С потекло или без.

Така, както ми се иска да вярвам, че кучето, пуснато свободно да тича в парка, независимо от породата, килограмите и стопанина му, също ще излезе добро, и няма да нападне децата ми.

Иска ми се да НЕ ми се налага ги уча на това как да се защитават от лаещи кучета и хора, без да знаят дали само лаят или хапят.

Иска ми се, но почти всеки ден се случва нещо, което прави задачата ми на родител все по-трудна. Както и вашата, ако сте родители.

Цялата статия можете да прочетете в Edna.bg.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Share This

Copy Link to Clipboard

Copy