Вирусът убива, но не трябва да убива човешкото

Вирусът убива, но не трябва да убива човешкото

„Светът след пандемията и насложената върху нея икономическа криза няма да бъде същия“.

Откакто сме в карантина много често чувам тази теза по всякакъв повод. Чета я в статии, мнения, или я чувам в интервюта. От началото не й обръщах внимание, но когато тя стана натрапчиво повторяема, дори от хора, които уважавам и признавам за авторитети в определени области, реших да й обърна внимание. След като се порових в темата, стигнах до извода, че тя е дълбоко погрешна и невярна. И ако има възможност светът да не бъде същият, той ще бъде такъв само в нашите фантазии. И то за кратък период от време след като пандемията приключи.

Справката ми с историята на пандемичните заболявания, които е преживяло човечеството за тези десетина хиляди години, за които имаме доказани източници показва, че нито една пандемия, колкото и голяма да е била тя не е повлияла дотолкова, че да промени коренно животът на нашите предци. Независимо, че днешната пандемия се наслагва и с дългоочакваната от нас икономическа криза, в историята е имало подобни случаи и то едновременно с много по-страшни неща като войни, катастрофи, и резки промени на климата.

Оказва се, че в повечето случаи тя е имала положителен ефект. След преминаването й, обикновено човечеството през различните периоди на своето развитие е преживявало свой възход и ренесанс – някъде повече, а след някои пандемични катастрофи и по-малко. Несъмнено е, че преживявайки чумата в края на 14-ти и началото на 15-ти век тя е ускорила за хората в Европа Възраждането и Ренесанса в науката, икономиката и изкуството.

Разглеждайки пандемията от научен и еволюционен аспект, далеч от всякакви противоречащи й понятия като психология, манталитет, култура и особено противоречащото на науката понятие „съзнание“, върху всичко останало тези кризи са имали положителен ефект.

Еволюцията на човек се явява неразделна част от еволюцията на биосферата. Тя е невъзможна без системното изменение на гените в популацията на стадата маймуни, каквито се явяваме ние под общоприетото название Homo Sapiеns. За съжаление или за радост вирусите са неделима част от тази еволюция. Тя продължава и в днешно време. Аз не съм този оптимист, който да мисли, че човекът е достигнал върха на своето еволюционно развитие, т.е. и в бъдеще ни очакват срещи от този тип. Но аз съм оптимист затова, че ако в момента сме поставени пред принудата да лекуваме коронавируса едва ли не само с клизми, то несъмнено в скоро време блестящите учени, особено в развитите страни ще се справят много бързо с откриването на ваксини и лекарства за него. И днешното време ще има своите герои в тяхно лице. Както различните времена на нашите предци са имали своите герои.

За съжаление забързаното ни ежедневие, след като живота ни се нормализира, ще доведе до това, че ние много бързо ще ги забравим, така както и предците ни са забравяли своите герои. Така е устроен мозъкът на Homo Sapiеns.

Така сме забравили и Карл Ланщайнер – австриецът, който е откривател на кръвните групи в нашата маймунска популация. Това, което той е открил е революция за това, което ни засяга нас, точно в този момент от нашето развитие, тъй като който не знае нищо за кръвните групи, той не знае нищо и за вирусологията.

По същия начин едва ли има много хора, които си спомнят за Игнац Земелвайс – унгарски учен, който през средата на 19-ти век е открил какво значение има измиването и дезинфекцията на ръцете при лекарите, и особено за разнасянето на заразите. И можете да си представите колко милиона живота е спасил с това. Но заради непризнанието и невероятният отпор, с който се е сблъскал в обществото е заплатил с живота си. Александър Флеминг – откривателят на пеницилина, унгарецът Алберт Сент-Дьорди, който първи открива полезните свойства на витамин C. Съдбата на всички тези хора не е от най-радостните, защото те са се сблъсквали с непризнанието на това, което са направили. Този списък в нашата история е огромен. И тази негова многочисленост ме кара да бъда оптимистка, че в скоро време ние ще имаме своите флеминговци, земелвайсци и ландщайнерци, които ще открият лечението и ваксините.

Да, вирусът може да убие човек, но не трябва да допуснем да убие човешкото в нас. Това, което еволюцията е изграждала милиони години.

Статията е публикувана в Dnes.bg.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Share This

Copy Link to Clipboard

Copy