Компромисът е премълчано несъгласие

Много хора казват, че най-важното в една връзка – било то семейна, приятелска, или партньорска, е да правиш компромиси. Но дали е така в действителност?

И преди съм писала за това, че според мен компромисът не е решение. Продължавам да чувам, че някои връзки се крепят на компромиси. Но дали „крепенето“ на нещо има стойност и смисъл?

Ще започна от думата – какво е компромис? Ако го приемем за отстъпка, то тя невинаги е взаимна.

И от какво отстъпваме? От принципите си? От собствените си разбирания? А не е ли важно да отстояваме мнението си и да следваме принципите си?

Каква отстъпка (компромис) да направим, ако това, което прави другият не е по вкуса ни, и дори ни пречи да го харесваме? Защо тогава да приемаме нещо, с което не искаме да живеем? Замисляли ли сте се колко ще продължи това и накъде ще избие?

Какво е решението? Когато обичаш истински или искаш да продължиш да имаш взаимоотношения с друг човек, не трябва да правиш компромиси, а да обмислите заедно нещата и да ги промените, така че и на двамата да ви е добре.

Затова е комуникацията. Откровените разговори, но поднесени мило, без лицемерие и подигравки, а с вникване в нещата. Трябва взаимна промяна в името на това да останете заедно. Не – ти се промени, или аз ще преглътна. Трябва разбиране и взаимно намиране на решение на проблема.

Направиш ли компромис, значи не си разбрал другия, не си подходил с любов, не си напълно съгласен с нещо и рано или късно то ще стане непоносимо, ще стане препъни камъче, или от камъче в камък, който не може да се премести, нито заобиколи.

Компромисът е премълчано несъгласие. Докато го има там някъде, преглътнат и премълчан, ще има нерешен конфликт. Затваряне на очите. Временно решение. Потърпевш и неразбран. Губещ и печеливш.

А никой от нас не иска да влиза в ролята на губещия, нали? Навярно ако държите на човека отсреща, не искате и той да се чувства като такъв.

Публикувано в Edna.bg