Йога

Повече от половината ми житейски път е бил свързан с йога – било като учител, или ученик.

От 29 години практикувам, а преподавам от 2013-та, затова няма как да ви разкажа за тази част от мен с няколко изречения.

Като тийнейджър, йога беше моята алтернатива на спорт, който можех да си позволя, да правя когато си поискам, и то вкъщи. После се превърна в част от живота ми. Не съм имала конкретна причина, за да се обърна към нея, но както знаете – няма нищо случайно. Това – да откриеш, че нещо е много „твое“ на 13 години, е голям късмет и никак не e случайност. Практиката ми (не става дума само за физическата част, а за философията на йога) ми даде опора да премина през различни периоди от живота ми. И досега ми помага да подобрявам качеството си на живот в различни направления, а надявам се и на хората около мен.

Интересните упражнения в единствените две издадени книги в детството ми на български ме караха да изследвам възможностите и търпението ми, да видя до къде мога да стигна и да ги надхвърля. После усетих по-силно въздействието й в практиките на първия ми учител в НСА (Светла му памет на Венцислав Евтимов!). Това беше толкова отдавна, че още постилахме на пода одеяла и кърпи и нямахме йога постелки, а камо ли „матове“…

С течение на времето се запознах с различни учители, традиции и техники. Посветих стотици часове на практиката в групи и сама, и в един момент усетих нуждата да споделям и предавам тези знания и енергия, които получавах. Задълбочих познанията си с разнородни обучения, за които може да прочетете накратко по-долу. И до ден днешен продължавам да се уча.

Най-общо йога е един от начините ми да се чувствам добре и да се изразявам. Да имам мноооооого енергия, да давам енергия, да се чувствам вдъхновена и вдъхновяваща. Моят начин да съм будна и спокойна, целеустремена и гъвкава, вдъхновена и свободна, но земна и стабилна. Да бъда себе си. Да работя без да усещам, че съм „на работа“.

Донесе ми незаменими приятелства и безкрайно много положителни емоции и срещи. Сцена, на която мога свободно да творя, да съм 100% себе си, и дългогодишни последователи, които ме карат да се усмихвам ежедневно, да се развивам и да давам най-доброто от себе си.

Йога ми помогна да разбера, че пътят и очакванията понякога са по-важни от крайната цел, и ме научи да се наслаждавам на всяка крачка в едно по-бавно, смислено темпо. Да ценя времето си. Да съм спокойна. Когато не знам отговора на нещо да го потърся в себе си, или да изчакам подходящия момент. Да не се ядосвам за глупости и да разбирам по-добре хората. Да не се боя от промяната. Да усещам, че вътрешният мир не е само в това да търсиш идеалната хармония, а и да реагираш адекватно при всяка ситуация.

Медитацията от своя страна ме накара да осъзная, че това е състояние, което можеш да прилагаш във всичко. И то за добро. Чрез редовните практики се научих на постоянство и търпение, и когато ги приложих извън залите разбрах, че всичко е възможно. Че граници няма, а само нови възможности. Убедих се, че попътният вятър е с мен, когато следвам пътя на сърцето си.

Да бъда творец и в практиките, и в на живота ми, е моето предизвикателство. Харесва ми да съм цветна във всичко. Затова не се ограничавам и в стилове. Всеки път се опитвам да поднасям нещо различно, с което да изненадвам, когато преподавам, но следя и общата нагласа на групата. Търся баланса.

Много обичам да редувам пауър виняса с ин йога, практики на земя с такива в хамак (въздушна йога), часове за бременни с часове за бебета и деца, зареждащи и по-силови часове с йога нидра (релаксация) и медитация. Време за себе си със споделено такова. Е, не се оплаквам, че последното често е на първо място.

Точно това – да бъдат творци. Да следват собствения си ритъм. И ако той се доближава до моя, значи са попаднали на подходящия човек.

Според мен учителят събира и привлича подобни на него хора. Много от учениците са ми приятели и извън залата. Имаме общо светоусещане. Надявам се, че им предавам и спокойствието, което нося, и енергията, и светлината. И най-вече това да прегръщат живота тук и сега и да правят колкото се може повече неща, които ги карат да се чувстват щастливи. Да празнуват живота всеки ден!

Общото е любовта, която е в основата им. В тези три начина на изразяване и споделяне намирам една посока – радост. В часовете ми по йога отново присъстват и трите. Ритъмът на музиката често води практиката ми и моментния ми подбор на асани, а като творец обичам да импровизирам и създавам нови произведения, така че никога да не се повтарям.

Успях да обединя тези три вдъхновения и в първия ми интерактивен проект – Тананикаща йога за деца, от който се роди и поредицата „Вълшебна книжка“. В нея съчетавам писането, музиката с песничките за деца и упражненията от йога. Албумът ми „По пътя“ също събра в себе си йогата, музиката и писането ми.

В началото на 2019-та година сбъднах още една дългогодишна моя мечта и направих островче за релакс, наречено – споделено бутиково пространство за йога, солни инхалации и арт дейности. С моята дългогодишна приятелка и партньорка Антоанета Илиева ви очакваме в него.